Една майка - една поетична душа

Вчера нещо ме изби на поезия , и ето резултатът :

В тези две очи
откривам синевата ,
и в тези две сълзи
боли от болката самата,
че неразбрана може би си ти
а мама тъжна е когато,
нейното дете не спи
и иска всичко на земята ...

Вината е убийствено жестока ,
тя трови майчина душа,
кукловодът или куклата си ти,
изискват детските очи ,
света пред тях да разкриеш именно ти...

Майката е майка с всеки дъх ,
човек се учи всеки път,
и грешката, вината, сълзите,
синевата в детските очи,
всичко има смисъл само когато,
майчината обич силна е ,
детските очи обичат те,
и ти единастевено за тях,
роден си на земята.